Мариана Кукушева: 9% ДДС за всички ще е спасение за икономиката
* Реалната инфлация е 20%, питателните първични материали ще не престават да поскъпват * Нужни са фрапантни съкращения в администрацията, служителите би трябвало да се влеят в бизнеса, споделя Марияна Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България * Раздаването на пари на калпак не оказва помощ, ниската продуктивност на труда е огромният камшик * Ръчният труд ще изчезне и ще остави доста хора без работа. За да не са гладни, ще се основава евтина храна в лаборатории * Не може от 2,2 млн. заети, 1 милион да са служителите * Това лято вносът на храни е бил 2 пъти по-голям от износа
- Проучване на КНСБ за цените на съществени хранителни и нехранителни артикули демонстрира съществено повишаване, което ще продължи. Какво демонстрира анализът на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, госпожо Кукушева?
- В изследването на КНСБ са понижени цифрите или анализът им разполага с формалната статистика, която, както знаем, е друга от ежедневната. Това, което ние от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България изнесохме като разбор, е следното: 200% повишаване на цената на газа за една година, 150% скок на цената на електрическата сила, цена на пшеницата все още - 42% по-скъпа, като единствено по време на беритба, което за първи път се случва, покачването е с 30%. Цена на главното гориво - дизел - над 25%.
Реалната инфлация е 20%, тъй като с изключение на повишаване на питателните първични материали, имаме оскъпяване на всички материали - и на метали, и на дървесина, и на опаковки, и на пластмаса - на всичко. Цената на живота като цяло е доста по-висока.
На всички ни е ясно, че приходите към този момент не изпреварват инфлацията, тъй като тя не е национална, а международна. Националната инфлация е по-висока поради икономическите условия у нас. Нашите обществени сътрудници от КНСБ доста в точния момент направиха разбор. Но не съм оптимист по отношение на тяхното предложение - за административно повишаване на осигурителните прагове. Не тъй като това ни тормози - в нашия отрасъл ние сме надалеч над тези прагове. А тъй като считаме, че ниската продуктивност на труда и неналичието на условия за стопанска самодейност в действителност са огромният камшик. И даването на пари на калпак не е решение за развиване, за скок на стопанската система.
- Какви са аргументите за международната инфлация?
- Първата и съществена причина е пандемията, която породи коронавирус рецесията. По прогнози на Световната здравна организация, направени през 2021 година, се чака тя да продължи до 2024 година
Никой не може да каже, че животът ще се върне в това " остаряло " обикновено, което познавахме. Напротив - всички сме безапелационни, че през третото десетилетие на 21 век ще изчезнат доста специалности. Ще изчезне ръчният труд. Голяма част от хората няма да имат работа и няма да я търсят. Световните трендове демонстрират нещо, което е обвързвано с политиките за планетата Земя - всички да имат храна. Но не се разяснява какво ще е качеството на тази храна. Т.е. ще има безработни, само че задачата е те да не са гладни. И по тази причина същинските хранителни първични материали имат и ще не престават да имат дълготраен растеж на повишаване. Храната ще се основава в лабораторни условия, с цел да бъде на налична цена за най-ниските обществени пластове на популацията.
В бъдеще ще се търсят детайлните специалности, така наречен в миналото " тесни " експерти. А ние като страна и като общество въобще не вършим разбор на тези процеси и не се готвим за тях. Както постоянно, ще разясняваме, че един трен се задава и ни подминава.
- Това е много скептичен разбор за бъдещето.
- Не ми е присъщо да съм черноглед, тъй като не може да произвеждаш и презентираш хляба - насъщния, този, за който загатваме с признателност в молитвите си, и да си черноглед.
Но изрично считаме, че е време визията за бъдещето да се обясни, да не е единствено в програмните документи на една или друга политическа мощ и да работим като общество в реализирането на тези 5 акцента, които са витално значими за България. Затова направихме оферти напълно в точния момент и чакам икономистите и другите сектори да стартират да разясняват. А те са свързани с фрапантно понижение на непотребните хора в държавната администрация.
Защото бизнесът се нуждае от този народен капитал, който е притежател на високи човешки качества и компетентности, като отговорност, приемливост, комбинативност, иновативност, креативност. Хора, които умеят да вършат пари, би трябвало да се влеят в българската стопанска система. Така ще повишим размера на брутния вътрешен артикул, както и неговото качество. Немислимо е в границите на 2,2 млн. заети в България, като в тази цифра влизат и сезонните служащи, към 1 милион да са в обществената администрация - държавна и общинска. Разбира се, че няма по какъв начин 1,2 млн. работещи в бизнеса да бъдат моторът, банкоматът, който изхранва цялата страна и заплаща налози. Невъзможно е такава пирамида да съществува. Затова виждаме, че пирамидата е доста наклонена.
- На фона на това, което се случва - затваряне на бизнеси, които като домино повличат всички останали по веригата, само държавните чиновници са сигурни за заплатата си. Затова и доста хора избраха държавната работа.
- В рамките на последните 15 година успяхме да издигнем в фетиш заетостта в обществените институции. И да създадем оня отчасти правилен мит, че в бизнеса няма предвидимост и няма уместност във връзка с заплащането.
Но това е по този начин, тъй като страната не е основала условия за конкурентно развиване на обществото, както и условия за развиване на бизнеса. Един шеф, колкото и да е огромен неговият бизнес, е сензитивно по-малък от страната, в която се развива.
Идва времето на търсенето на работещи хрумвания и това може да бъде тъкмо такава концепция. Очакваме да забележим мнението на огромните работодателски организации, на обществените сътрудници, тъй като те имат компетенциите и достъпа до информация, с цел да създадат един обширен разбор.
- Какви ограничения могат да се вземат против галопиращата инфлация, която усещаме по джоба си?
- Трябва да бъдат обезпечени парите на потребителите, които са моторът на една стопанска система, тъй като потреблението задейства производството. Последните данни демонстрират, че това лято е имало два пъти по-голям импорт на храни, създадени отвън България, в сравнение с е износът ни. Това са плашещи данни.
Трябва да търсим благоприятни условия за въвеждане на бързи ограничения, тази че тази наклонност да бъде обърната. Факт е, че ни чака една извънредно сериозна зима. Не желая да я назовавам тежка, с цел да не си сътворяваме изкуствени страхове в допълнение. Но във време, в което ние сме в изключително състояние, живеем и работим в условия на форсмажор, считаме, че един от главните стопански принадлежности на страната и на политиците в България е да помислят по какъв начин да разпределят тежестта на инфлацията върху джоба на потребителя. Според нас това може да се случи само посредством въвеждане на единна Данък добавена стойност ставка от 9% за всички артикули и услуги, с цел да може българският консуматор да разполага с повече левове за ползване. Защото в противоположен случай наклонността за гладни хора в България ще нарасне сензитивно тази зима.
В същото време диференцираната ставка на Данък добавена стойност се трансформира в един стопански инструмент, който се ползва от политиците и опълчва браншовете. Това не трябва да се случва.
- Ако се понижи ставката, ще поевтинеят ли стоките?
- В никакъв случай не свързвам 9-процентната Данък добавена стойност ставка с понижаване на цената на артикули и услуги. А със задържането й за дълъг интервал от време - в границите на интервала, в който понижената ставка е годна. Мисля, че е обикновено да е годна за 2 година, с цел да има стопански резултат.
Събираемостта на Данък добавена стойност ще бъде по-голяма, както регистрираха от финансовото министерство, когато вкараха 9% ставка за някои артикули и услуги. Защото в случай че е по-ниска ставката, тя е платима от всеки бизнес оператор, а и търпима за българските консуматори. Една такава ставка вкара Румъния и в границите на тази година страната има 35% растеж на стопанската система.
Защо да не употребяваме един отработен опит? Може би отново ще ни обяснят, че няма да ни позволи Еврокомисията. Но в изискванията на форсмажор и изключително състояние ние можем да обосновем всяко наше решение. Ние сме на информативен режим в връзките си с Европейска комисия. В този смисъл не смятам, че някой още веднъж би трябвало да се хваща с тематиката " Европа какво ще каже ". Както виждате, в последните 3-4 месеца ние живеем сред политически диспути без някой да загатва Европа какво споделя. Стана ясно, че май Европа нищо не ни споделя или никой анализатор не ни рапортува какво е споделила Европа. Споменаването на Европа за щяло и нещяло би трябвало да бъде прекратено. Ние би трябвало да спасим страната и стопанската система си. Всичко останало ще е постковид синдром за нашата стопанска система.
- Представихте ли концепциите си на ръководещите? Досега ни управляваше длъжностен кабинет, който се разпусна, идва нов...
- Това са разбори, които направи браншовият съюз с концепцията да забележим какво се случва на икономическия фронт. Не сме се срещнали с държавно посланичество на високо равнище.
В рамките на тази седмица ще имаме съвещание на Националния съвет по храните, с останалите хранителни сектори ще обсъдим нашето предложение. Не мисля, че ще има отрасъл, който да е срещу понижаване на Данък добавена стойност. Защото това е опция за оставане на повече средства в бизнеса, с които той да оперира за повишение на своята конкурентноспособност. В третото десетилетие на 21 век повишението на конкурентноспособността, а не просто оцеляването, е въпрос на обезпечено бъдеще. Колкото повече залагаш в този момент, толкоз повече благоприятни условия ще имаш на следващия ден.
- Проучване на КНСБ за цените на съществени хранителни и нехранителни артикули демонстрира съществено повишаване, което ще продължи. Какво демонстрира анализът на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, госпожо Кукушева?
- В изследването на КНСБ са понижени цифрите или анализът им разполага с формалната статистика, която, както знаем, е друга от ежедневната. Това, което ние от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България изнесохме като разбор, е следното: 200% повишаване на цената на газа за една година, 150% скок на цената на електрическата сила, цена на пшеницата все още - 42% по-скъпа, като единствено по време на беритба, което за първи път се случва, покачването е с 30%. Цена на главното гориво - дизел - над 25%.
Реалната инфлация е 20%, тъй като с изключение на повишаване на питателните първични материали, имаме оскъпяване на всички материали - и на метали, и на дървесина, и на опаковки, и на пластмаса - на всичко. Цената на живота като цяло е доста по-висока.
На всички ни е ясно, че приходите към този момент не изпреварват инфлацията, тъй като тя не е национална, а международна. Националната инфлация е по-висока поради икономическите условия у нас. Нашите обществени сътрудници от КНСБ доста в точния момент направиха разбор. Но не съм оптимист по отношение на тяхното предложение - за административно повишаване на осигурителните прагове. Не тъй като това ни тормози - в нашия отрасъл ние сме надалеч над тези прагове. А тъй като считаме, че ниската продуктивност на труда и неналичието на условия за стопанска самодейност в действителност са огромният камшик. И даването на пари на калпак не е решение за развиване, за скок на стопанската система.
- Какви са аргументите за международната инфлация?
- Първата и съществена причина е пандемията, която породи коронавирус рецесията. По прогнози на Световната здравна организация, направени през 2021 година, се чака тя да продължи до 2024 година
Никой не може да каже, че животът ще се върне в това " остаряло " обикновено, което познавахме. Напротив - всички сме безапелационни, че през третото десетилетие на 21 век ще изчезнат доста специалности. Ще изчезне ръчният труд. Голяма част от хората няма да имат работа и няма да я търсят. Световните трендове демонстрират нещо, което е обвързвано с политиките за планетата Земя - всички да имат храна. Но не се разяснява какво ще е качеството на тази храна. Т.е. ще има безработни, само че задачата е те да не са гладни. И по тази причина същинските хранителни първични материали имат и ще не престават да имат дълготраен растеж на повишаване. Храната ще се основава в лабораторни условия, с цел да бъде на налична цена за най-ниските обществени пластове на популацията.
В бъдеще ще се търсят детайлните специалности, така наречен в миналото " тесни " експерти. А ние като страна и като общество въобще не вършим разбор на тези процеси и не се готвим за тях. Както постоянно, ще разясняваме, че един трен се задава и ни подминава.
- Това е много скептичен разбор за бъдещето.
- Не ми е присъщо да съм черноглед, тъй като не може да произвеждаш и презентираш хляба - насъщния, този, за който загатваме с признателност в молитвите си, и да си черноглед.
Но изрично считаме, че е време визията за бъдещето да се обясни, да не е единствено в програмните документи на една или друга политическа мощ и да работим като общество в реализирането на тези 5 акцента, които са витално значими за България. Затова направихме оферти напълно в точния момент и чакам икономистите и другите сектори да стартират да разясняват. А те са свързани с фрапантно понижение на непотребните хора в държавната администрация.
Защото бизнесът се нуждае от този народен капитал, който е притежател на високи човешки качества и компетентности, като отговорност, приемливост, комбинативност, иновативност, креативност. Хора, които умеят да вършат пари, би трябвало да се влеят в българската стопанска система. Така ще повишим размера на брутния вътрешен артикул, както и неговото качество. Немислимо е в границите на 2,2 млн. заети в България, като в тази цифра влизат и сезонните служащи, към 1 милион да са в обществената администрация - държавна и общинска. Разбира се, че няма по какъв начин 1,2 млн. работещи в бизнеса да бъдат моторът, банкоматът, който изхранва цялата страна и заплаща налози. Невъзможно е такава пирамида да съществува. Затова виждаме, че пирамидата е доста наклонена.
- На фона на това, което се случва - затваряне на бизнеси, които като домино повличат всички останали по веригата, само държавните чиновници са сигурни за заплатата си. Затова и доста хора избраха държавната работа.
- В рамките на последните 15 година успяхме да издигнем в фетиш заетостта в обществените институции. И да създадем оня отчасти правилен мит, че в бизнеса няма предвидимост и няма уместност във връзка с заплащането.
Но това е по този начин, тъй като страната не е основала условия за конкурентно развиване на обществото, както и условия за развиване на бизнеса. Един шеф, колкото и да е огромен неговият бизнес, е сензитивно по-малък от страната, в която се развива.
Идва времето на търсенето на работещи хрумвания и това може да бъде тъкмо такава концепция. Очакваме да забележим мнението на огромните работодателски организации, на обществените сътрудници, тъй като те имат компетенциите и достъпа до информация, с цел да създадат един обширен разбор.
- Какви ограничения могат да се вземат против галопиращата инфлация, която усещаме по джоба си?
- Трябва да бъдат обезпечени парите на потребителите, които са моторът на една стопанска система, тъй като потреблението задейства производството. Последните данни демонстрират, че това лято е имало два пъти по-голям импорт на храни, създадени отвън България, в сравнение с е износът ни. Това са плашещи данни.
Трябва да търсим благоприятни условия за въвеждане на бързи ограничения, тази че тази наклонност да бъде обърната. Факт е, че ни чака една извънредно сериозна зима. Не желая да я назовавам тежка, с цел да не си сътворяваме изкуствени страхове в допълнение. Но във време, в което ние сме в изключително състояние, живеем и работим в условия на форсмажор, считаме, че един от главните стопански принадлежности на страната и на политиците в България е да помислят по какъв начин да разпределят тежестта на инфлацията върху джоба на потребителя. Според нас това може да се случи само посредством въвеждане на единна Данък добавена стойност ставка от 9% за всички артикули и услуги, с цел да може българският консуматор да разполага с повече левове за ползване. Защото в противоположен случай наклонността за гладни хора в България ще нарасне сензитивно тази зима.
В същото време диференцираната ставка на Данък добавена стойност се трансформира в един стопански инструмент, който се ползва от политиците и опълчва браншовете. Това не трябва да се случва.
- Ако се понижи ставката, ще поевтинеят ли стоките?
- В никакъв случай не свързвам 9-процентната Данък добавена стойност ставка с понижаване на цената на артикули и услуги. А със задържането й за дълъг интервал от време - в границите на интервала, в който понижената ставка е годна. Мисля, че е обикновено да е годна за 2 година, с цел да има стопански резултат.
Събираемостта на Данък добавена стойност ще бъде по-голяма, както регистрираха от финансовото министерство, когато вкараха 9% ставка за някои артикули и услуги. Защото в случай че е по-ниска ставката, тя е платима от всеки бизнес оператор, а и търпима за българските консуматори. Една такава ставка вкара Румъния и в границите на тази година страната има 35% растеж на стопанската система.
Защо да не употребяваме един отработен опит? Може би отново ще ни обяснят, че няма да ни позволи Еврокомисията. Но в изискванията на форсмажор и изключително състояние ние можем да обосновем всяко наше решение. Ние сме на информативен режим в връзките си с Европейска комисия. В този смисъл не смятам, че някой още веднъж би трябвало да се хваща с тематиката " Европа какво ще каже ". Както виждате, в последните 3-4 месеца ние живеем сред политически диспути без някой да загатва Европа какво споделя. Стана ясно, че май Европа нищо не ни споделя или никой анализатор не ни рапортува какво е споделила Европа. Споменаването на Европа за щяло и нещяло би трябвало да бъде прекратено. Ние би трябвало да спасим страната и стопанската система си. Всичко останало ще е постковид синдром за нашата стопанска система.
- Представихте ли концепциите си на ръководещите? Досега ни управляваше длъжностен кабинет, който се разпусна, идва нов...
- Това са разбори, които направи браншовият съюз с концепцията да забележим какво се случва на икономическия фронт. Не сме се срещнали с държавно посланичество на високо равнище.
В рамките на тази седмица ще имаме съвещание на Националния съвет по храните, с останалите хранителни сектори ще обсъдим нашето предложение. Не мисля, че ще има отрасъл, който да е срещу понижаване на Данък добавена стойност. Защото това е опция за оставане на повече средства в бизнеса, с които той да оперира за повишение на своята конкурентноспособност. В третото десетилетие на 21 век повишението на конкурентноспособността, а не просто оцеляването, е въпрос на обезпечено бъдеще. Колкото повече залагаш в този момент, толкоз повече благоприятни условия ще имаш на следващия ден.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ